Виновен ли съм, че те обичам,
че не мога да забравя твоето лице,
виновен ли съм, че сънувам как ме докосваш,
че не мога да забравя твоите ръце.
Виновен ли съм, че още усещам ръцете ти по тялото си,
че като те видя, отново чувствам тази топлина в сърцето,
тази изгаряща мъка, че не си до мен,
виновен ли съм, че ме боли... от това, че не изпитваш същото.
Виновен ли съм, че не мога да забравя всички хубави моменти,
всички нежни чувства и ласки,
че не мога да открия лошото в теб и просто да те забравя...
Вината не e в мен... ...