кумеца (Румен Ченков)
399 1922
Nov 29, 2005, 9:03 PM

ВИНА 

  Poetry
764 0 2

 

Умираме по малко всеки ден.
Но ако моят лист остане празен,
стотици атоми умират в мен
и чувствам се виновен и премазан.

Умира стих и мисъл, и любов,
преди да се родят, да заживеят.
И обеднява този свят суров.
Това, донейде, се дължи на мене.

1996 г.
Добрич

© Румен Ченков All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??