Вина
Сърцето ми в бърз ритъм пулсира,
внезапна тягост гърдите ми раздира,
усещам живота си изживян напразно,
и пропилени едничките си години младост.
Заблудих се от собствената си наивнаст
и заслужено озовах се на житейското бесило,
то е съдник за допуснатите грешки,
за затварянето на очите пред лъжите тежки.
Те объркаха съзнанието ми изцяло,
не различих кое е истинско, кое е преиграно,
надсмях се над всичко, дори и над страха, ...