Болка и сълзи прикриваш с твоята усмивка,
но уви аз виждам истинската ти.
Де да можеше да взема твоята тъга,
де да можеше сълзите ти мои да станат,
де да можеше мойто сърце да гори.
О, то гори,
гори като те гледа как, с усмивка, плачеш над таз пуста празнота.
Пуста празнота, която имаш за мечта.
Вървиш след нея, но не осъзнаваш, че назад те връща тя.
Ти не виждаш ли, че аз стоя до тебе
не виждаш ли, че всяка нощ горя?
Не! ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up