thedac (Димитър Драганов)
873 1129
Apr 11, 2018, 1:33 AM

Винаги мен ще намираш 

  Poetry » Other
444 3 9

Тиха, смирена жена,
имаш сърце от неволи.
Бавно те дърпа света,
в своите съхнещи двори.

Искаш да бъдеш звезда.
Знаеш, нощта е измама.
Траеш и няма сълза –
ваеш от думите пламък.

Нежност даряваш на тях.
Те те целуват и имат.
Хубост, магия и грях –
лееш в студените зими.

Аз съм солена сълза.
Паднах до твоето тяло.
Хладно постила нощта
рязано с злъч одеяло.

Ти ли флиртуваш с очи?
Всичко попиваш до нула.
Нещо към мен се роди –
трепет, заключен във кула.

Бродих стотици земи –
ти ме нарече пройдоха.
Гоних ранени съдби –
теб не видях, синеока.

Може денят да е пещ.
Ние сме слепи и пеем.
Хванали смисъл и свещ,
с думи и действия греем.

Аз ще остана до звук –
ти се отдай на всемира.
Търсиш ли нашето тук,
винаги мен ще намираш.

 

© Димитър Драганов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??