На семейството ми!
Винаги се връщам у дома
с една позната стара тръпка,
но същата е входната врата
и майчината ласкава прегръдка.
Лъха ми на закъснели спомени
и прималява ми до изнемога,
връщам се, като дърво без корени,
посрещната от бащина тревога.
Като филм от остаряла лента,
пред очите ми играят две деца,
бонбони хапват с вкус на мента - ...