Jun 24, 2023, 7:59 AM

Вината на поетите 

  Poetry » Phylosophy
384 1 2
Човека от рождение, наивен
расте във този свят нечистоплътен.
Живее му се дълго и щастливо
в самотното и тромаво безпътие...
Тъй свикнал на лъжата си, цинична
и думи, вместо трепнещи ръце -
човека е забравил да обича,
но помни как плътта да съблече...
А времето отдавна не говори.
Мълчи във своя ритъм и посока.
Повлича във забвение любовите
и тяхната пословична жестокост. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Данаил Антонов All rights reserved.

Random works
: ??:??