Виновни са звездите ни, че греят
и ни обгръщат кротко с топлина,
че тихичко във сънища се смеят,
преплитайки мечтите с тишина.
Разбират наште вятърни посоки
по някакви сакрални правила,
очите им неистово дълбоки
ни сбъдват сред вселенска синева.
Превръщат ни във песен и молитва,
във огнено очакване за дъжд,
понякога в забравена реликва,
открита във безкрая отведнъж. ...