Jul 15, 2008, 10:29 PM

Вино 

  Poetry » Other
669 0 9
Тая древна отрова на шега
във душата се влива.
Тя откликва.
Събужда се. Вече е жива.
И разливат се бавно,
на глътки, доброто и злото
и се стапят в дълбоката,
весела плът на окото.
После - нищо. Танцуваш на
старата вещица с шала.
Смучеш сухата гръд на жена
под оплюто от сласт одеяло. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивайло Цанов All rights reserved.

Random works
: ??:??