Далече е мама. Пък татко си нямам,
понеже от болест спомина се.
Старо е кучето. Тъмен е храмът.
Изтича гласът ми на викове.
Изтича на капки, изтича на спомени
и после във свещ се превръщам.
Горя ли? Горя ли в ръцете ти, Господи,
когато при тебе се връщам?
И бъдеще няма, а минало още
в сърцето ми пари със въглен.
Горя ли, горя ли, в ръцете ти , Боже
когато от тебе си тръгвам? ...