Виното на живота

Dec 5, 2005, 6:17 PM

Poetry

649 0 6

Тръпчиво е виното на живота,
а спомените сладко-носталгични.
Налива Господ, някак без охота,
прелитат дни, сезони динамично.

Надеждите изпивам с нежелание.
Безвкусен гняв, съмнения, тъга.
И чакам на прозореца послание
в ледени рисунки и писма.

Гори камина. На смола мирише.
Забързани сeкундите отлитат.
С леден порив, някак си от нищото,
ще изникне Снежната кралица.

Ще я поканя в своя вилает.
Вино горчиво аз ще и налея.
Ще влезе ли кралицата от лед
или навън при нея ще бледнея.

Несъвместими сме. Това е.
Блестят ехидно нощните звезди.
При нея ще замръзна. Туй го зная.
При мен, тя мигом ще се разтопи.

Please sign in with your account so you can comment and vote.