May 8, 2011, 5:06 PM

Виновна... 

  Poetry » Other
809 0 19

Виновна съм, че позволих,

да бъда наранявана жестоко.

Все чаках някой да ме укори

за туй, че следвах правилна посока.

 

В живота си не бях сама,

а всъщност бях самотна.

Насред голямата тълпа

оглеждах се, но не намерих хора.

 

Сред свои бях аз чужда от дете.

Все някой някъде му пречех.

Дали изкупвах чужди грехове

или просто съм обречена?!

© Ваня Атанасова - Панова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??