Виновна съм

Инчето (Ива)
34 83

Apr 14, 2008, 9:43 PM

Poetry » Love

1252 1 2

Виновна съм, не те обичам вече,

до теб стоя, но духом съм далече.

Виновна съм, от тебе се отричам,

тръгвам си, не ще се върна, се заричам.

Виновна съм, погубих всичко живо в теб,

опитах, ала вече не издържам този плен.

Виновна съм и лъгах те, признавам,

не те обичах, но не исках да те наранявам.

Виновна съм, ти виждаш в мен промяна,

времето уби моята любов голяма.

Виновна съм и без да искам те забравих,

друга съм, а в миналото теб оставих.

Виновна съм, но знай, че съжалявам,

за теб завинаги със спомена оставам.

Виновна съм, за тебе вече не изгарям,

че обичах те, за последен път го изговарям!

Please sign in with your account so you can comment and vote.

ludata_f (Вероника)

2008-04-15T18:14:22+03:00

Била е с него, защото се е надявала да го заобича може би ,но не се е получило..
Napolitano (Валентин Желязков)

2008-04-15T01:47:28+03:00

"не те обичах, но не исках да те наранявам"
Хуманно а?
И все пак времето за нараняване дойде!
Защо не го нарани тогава, а избра точно този момент - сега вече искаш ли да го нараниш, или само тогава не искаше?! Нещо не схванах!
Но стиха като стих си го бива! Поздравче!