Виновници
(на М.)
Ако в теб е паднал мрак, слънцето ли е виновно?
Плачеш, сестро...Значи пак бъркаш любовта с любовник!
Без любов (за кой ли път!) търсиш нещо земно, здраво...
Празен, даже слънчев кръг не халка, верига става!
Нали искаш свобода, не поредните окови?
Все не вярваш на юнак...Все се плашиш от разбойник...
Все си носиш на чело на самотница печата.
Закърнялото крило, женското, товар го смяташ
и под него (на твой гръб!) пъхаш всякаква възможност.
Мъжките крила в калъп сплескани, тежат безбожно! ...