Виртуална луна

Oct 13, 2009, 1:00 AM

Poetry » Love

1137 0 11

Виртуална луна
Луната ни гледа ехидно,
oчудено в мрака наднича,
прозява се някак привидно,
не вярва, че пак те обичам.
А всъщност не знае, че винаги
за тебе съм мислила в здрача,
в мечтите си пак съм те имала,
за тебе не спирах да плача.
Тя чува, че в нощите хладни,
изпълнени с нови надежди,
потъваме в мисли и планове, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Виртуална луна

Want to read more?

Random works