Не съм виртуозен поет-феномен
за чието изкуство сте вие зажаднели.
Семпъл, директен, обикновен -
за вкусове фини петно от пастели;
драскулки на лист, тебеширена дама,
смачкан портрет с акварелни боички.
С толкова гении талант не остана -
взехте го всичкия, взехте го всички!
Кръвта ми - поезия огнена яркочервена
изпомпва сърцето ми твърде ритмично…
Кървя от умишлено срязана вена -
трябва да дам онова мое най-лично…
Щом не дам, ставам грешен пред мене.
Не съм виртуозен поет-феномен -
беден съм още аз, твърде беден…
но пред себе си чист, от греха пощаден.
© Stillaghxul All rights reserved.
Поздравления за хубавия стих!
И - вече скромността не е украшение