Живея така, както ми харесва
и рея се високо с моите мечти,
и нека силно ехото след мен отеква,
напомнящо за хубавите дни.
Не слушам хората, живеещи по книги,
а само чувствата във моето сърце...
И ако, Животе, грешен съм, прости ми,
прости, че имам като планини криле...
Прости, че аз летя във моя свят,
понякога дори изгубвам пътя,
но макар и този земен кръговрат,
мечтите никога не ще да ги размъти... ...