ria (Гергана Иванова)
284 3180
Jan 6, 2012, 1:51 PM

Витрина 

  Poetry » Phylosophy
1433 0 13

Не зяпай моята витрина,

отвън излъскана до блясък,

зад паравана погледни ме,

а може би и по-нататък?

 

Душата ми кълбо търкаля

във лабиринта на живота.

Очите - нишката начална,

са портите към сто посоки.

 

Решиш ли по една да тръгнеш,

вземи стоманени обуща,

тояжка с по-дебела дръжка -

щом смелостта ти закуцука.

 

Големите неща пропускай,

между детайлите тършувай.

И си спомни, за всеки случай,

пет-шест молитви, ще си струва.

 

Щом някой ден без дъх пристигнеш

до дом със спуснати кепенци,

опасан с остра тел бодлива,

отпред - с витрина, за претенции...

 

Моли нощта да падне бързо.

Луната във фенер напъхай.

С последната си капка дързост

нахлуй, от мен да ме измъкнеш.

 

© Гергана Иванова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??