Sep 26, 2008, 3:24 PM

Вкаменено 

  Poetry » Love
961 0 3
О, ти не знаеш що е да обичаш,
вкаменено от любов сърце,
и не помниш що е в клетви да се вричаш,
паднал някъде на колене.

О, ти не знаеш що е да очакваш
сладка дума или някой жест.
Ти отдавна си отвикнал да се молиш,
вкопчил се във твойта чест.

И сам в леглото си лежиш със нея,
вместо с някоя обичана жена.
Кажи ми как тогава се очаква да посмея
между вас спокойна да заспя.

О, имай малко милост спрямо мене.
Излъжи ме, просто ей така!
Че не съм ти толкоз тежко бреме,
че е вечност сутринта.

Аз в замяна ще ти върна малка капчица любов.
Може би ненужна, някак недостатъчна...
Звънка тишина...
и после самота до гроб...

О, черна клетво, в мене запечатана.


(посветено)

© Тони All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??