Oct 14, 2011, 12:44 PM

Вкус на кафе 

  Poetry » Other
629 0 1
Дъждът се скри в залеза си.
И заваля толкова много слънце!
Лъчите му изкъпаха изпръхналия епидермис на прозорците.
И ги изпотиха.
Изпотиха ги от страст, удоволствие и внезапно случване.
А това обилно количество светлина,
което разкъса утробата на земната твърд,
се разля и в очите ти.
В тези очи, в които до преди малко (не)валеше.
Целувайки ги, сега усещам още солта от сълзите,
която след целувката ще се превърне в кубчета захар.
И тази захар ще подслади кафето на живота ни. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Божидар Георгиев All rights reserved.

Random works
: ??:??