Sep 25, 2021, 10:32 PM

Вкусът на дъжда 

  Poetry » Phylosophy
1567 7 17
Ухае на живот и чернозем,
свирука на котлона чай
и стопля мислите ми до нозе,
дъждът обаче няма край.
Пижамата е люляци лила́.
Нощта премята крак и студ
забила поглед в датите от Май,
но календарът не е луд.
Дъждът – неимоверно остарял,
затуй до капка го боли.
Мечтае да е огън лек и бял
и в чашата да извали. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© All rights reserved.

Random works
: ??:??