Уморих се, любов... да проглеждам през страстите слепи,
във изпросена с жажди мечта да ми хвърляш петак,
да душа страховете си мъжки във дланите слети
и за женската хубост да пия от сутрин до мрак...
Уморих се, любов... нямам сили със теб да се боря
и умирам от болка, когато ме удряш с вини,
с оня зъл призрак „ревност” във мен до полуда да споря,
да съм зрънце надежда в една броеница от дни...
Уморих се, любов... да ми кърпиш сърдечните рани
със конци от очакване и със иглата от грях,
от разделите спомен да хвърлям в мисловни герани,
уморих се във теб да горя и да ставам на прах. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up