Търся лицето му - в бледата пълна луна,
очите му - дълбоки като реката,
на чиито бряг плача сама...
Синият Дунав обича сълзите ми.
Денем слънцето гали вълните му;
оглежда се,сякаш се слива с водите му...
Самотният Дунав обича играта на слънцето.
А на мен ми припомня усмивка на мъж -
усмивка, която ме сгрява
и после помръква така изведнъж.
Лъчистият Дунав прилича на него.
И Мрачният Дунав прилича на него. ...