dansyto (Данаил Таков)
818 3641
Jul 14, 2019, 10:41 AM

Вкусът на времето 

  Poetry » Other
667 3 6

Такова ли е времето – зловещо,

сега ли стана тъй или отдавна

е бъркало посоките? Погрешно

превръщало е подлостта във правда.

 

Такова ли е времето, кажете –

измамно, меркантилно, прозаично,

чак въздухът ми спира?! Запомнете,

във него има нещо нелогично.

 

Със нож се реже – толкова е гъсто

и черно, а вкусът му на катран е.

Е хайде, осъдете ме чевръсто,

раздал съм вече цялото имане!

© Данаил Таков All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Права си, Марианка - от нас доста зависи. Ники, Иржи, Ели - благодаря ви за интересните мнения по темата на творбата. Поздрави, бъдете здрави, щастливи, вдъхновени!
  • Времето е такова, каквото го направим! Сега е зло, измамно, меркантилно и прозаично! Поздравления, Дани!
  • Много качества на бунтар имаш,Дани, и поезията е едно от оръжията...Може да отвори очите,може да събуди духа,може да поведе....Много ми допадат твоите стихове,каквито аз не ги мога....Моето "оръжие" е по-друго-да намали напрежението,да достави глътка въздух в тая гъста смазка/времето/която с нож да я режеш....
  • Вкусът на времето е различен и това се крият неговите състав и усещания!
    Те пораждат шарени епителни клетки, в хумуса на времето!
    Понякога е сладък, понякога горчи, солен е и лютив!
    Човек не може да се надбягва с него, да го заобиколи и надскочи!
    Времето е безплътна материя, която като вирус се вгражда и оставя своите следи и белези!
    Кронос е непобедим, остава само послевкус от преглътнатите усещания!
    "Със нож се реже – толкова е гъсто
    и черно, а вкусът му на катран е"!
    Браво Дани!👏👏👏
  • Ангелче13, отдавна съм свалил розовите очила. Знаеш отдавна е казано "Времето е в нас и ние сме във времето" Каквито сме ние, такова е и времето. Опитвам се да представя една според мен близка до реалността картина, излизайки от зоната си на комфорт, макар да знам че за повечето хора е болезнено да излязат от нея. Ако представата за времето в което живее човек стига до благополучието само на семейството му и близките, то ще е прекрасно. Но само ако повече хора излизат от зоната си на комфорт има шанс за тази държава, може би ти звучи наивно, но мен ме боли и за другите хора. А какъв поет си, ако не е така? Поздрави! Благодаря на теб и на Ина за коментарите. Накара ме да поразмишлявам за думите си! Дали пък не бъркам, кой знае! Писането само за битовизми или лични чувства никога не ме е привличало!
  • "Със нож се реже – толкова е гъсто
    и черно, а вкусът му на катран е." Гъст и леплив като смолата, трудно се отмива.
Random works
: ??:??