Огледалото строго ме гледа,
отразявайки на стената портрета,
от полумрака на чувствата
рисува безцветна дъга.
Прозореца оставих отворен,
вратата дори не подпрях.
По коридора хладен и празен
пръснах трохите любовни и Грях.
Коленичих смирено на прага
с очи навлажнени, подадох ръка
за малко надежда, останах така.
Запечатах твоите стъпки в прахта.