Влакът
Да можех с влак през равното поле
да бягам от проблеми свои разни!
Към хоризонта слънчо е поел,
с лъчи пронизал е купето празно.
Ще съзерцавам и ще бъда зен,
ще позабравя тягостни въпроси –
моменти колко щастие съм взел,
в сърцето ценности дали съм носил,
познах ли истински успех и крах
и що за път подире ще оставя –
забъркан лабиринт, космичен прах... ...