Feb 16, 2017, 11:16 AM

Влакът убиец 

  Poetry
793 0 5

Не бе се съмнало. И чу се оня влак.

Обезумял като животно сякаш беше.

Искри проблеснаха от дулото на мрака.

И стържеше метала. И пръхтеше.

А после, сякаш да поеме дъх,

затихна за секунда. И тогава

нахвърли ни се, жаден за разруха.

Взриви се и обсипа ни със лава.

Не бе се съмнало. И цялото ни село

грееше във жертвена заря.

А влакът, уморен положи чело

в жаравата на майката земя..

На тая гара-гробница стоях.

Миришеше на страх и плът, и болка..

След хората остана само прах.

И влакът... След последната си обиколка.

© Jane Doe All rights reserved.

На с.Хитрино

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря за вниманието,което отделихте на тази трагедия,описана отново,но в рими.Ако пишем за нещо,то няма да бъде забравено..И благодаря за хубавите думи!
  • Достоен стих от достоен автор! Респект!
  • Поклон пред хората от Хитрино! А на авторката - аплодирам сърцето, родило този стих!
  • ..И кураж на живите!
  • Драматичен стих,поклон пред жертвите!
Random works
: ??:??