Ще изпълзя от болната утроба
на столичния нощен водевил.
По кожата ми лудо ще се стича
неонов водопад безстрастна злоба.
Студено безразличен, но със стил,
с душата на поредното момиче
безсмислен флирт по навик ще започна.
Забавно ще ми бъде да размажа
в прегръдката от пръстени вербални
илюзията за нещо непорочно...
Единствено боклукът по паважа
ще прояви съчувствие реално.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up