Всеки ден му подава булевардни цветя
край студените стълби на пъстра витрина.
Там, зад ъгъла мръзне и очаква го тя,
но и днес (както вчера...) той (пак...) я подмина.
Всеки ден му постила многоцветен света,
обичта си самотна във пъстри килими.
Той минава набързо, непознал участта
на мечтани слънца във очите незрими.
Подарява му себе си в семпли букети,
в станиолова нежност, шумяща магийно.
... Разпилени следи от цветя неприети
ветрове натъжени разнасят стихийно. ...