Душата ми си ляга кехлибарена,
подрежда изгревните ризи,
целува косите ти ридаещи
и очите турмалинови,
изтяга се напречно на небето,
разбужда звездите и птиците
само с едно дрезгаво „обичам те”,
макар да побесняваш от това.
Отпечатъци от сърце
оставих навсякъде,
но вече не мога да затворя
страданието в ръцете си от дъжд. ...