Безименни корици и страници празни,

това е нещо, което винаги блазни.

Времето мина в изгубени войни,

много време мина, но и много предстои.

Завърших главата и нарекох я "Провал",

в по-тежки времена не бях живял.

Нова глава, нови цели, нов живот,

никога няма  да отварям отново “Изгубеният кивот”.

Много жажда, много огън и много надежди,

готов съм за битка и обличам рицарските одежди.

Главата "Надежда" завърших напълно мотивиран,

на поход тръгвам и този път няма да се спирам.

Пушекът се разсейва и светлината се прокарва,

полето е пусто и въздухът ме задушава.

Битката спечелих, историята е моя,

целта си постигнах и доживях развоя.

Последната глава озаглавих "Победата е вътре в нас",

а на корицата написах: "Историята - това съм аз".