Влезе в живота ми като слънце,
а превърна се в буря,
влезе в моето сърце,
неизбежно беше да се влюбя.
Какъв ли живот щях да живея,
ако не бях те срещнал,
дали и тогава щях да дивея,
ако не бях пред твоята красота омекнал.
Ти не си просто стихия,
която се преживява,
ти не си като ония,
с които любовта не се изживява.
Идваш и се настаняваш,
без отговори да даваш,
не искаш нищо и не нараняваш,
само всичко от себе си даваш.
Е. П.
© Емил Павлов All rights reserved.