ВЛЮБЕН БРЯГ
Гледам морето полюшващо се
и виждам в него сила надигаща се.
Вълните безмилостно в брега се разбиват,
а той, брегът, безмълвен очаква нажежен
любовта на морето да усети и да се натроши.
Любовта – тя е безпощадна, луда.
Брегът на смърт е готов и поема
вълната побесняла, разпенена и бяла.
Скалата разчупва с онази сила,
която само влюбеният познава.
А пясъкът песъчинките си гони,
по брега да се наслои не успява.
Морето не спира, навътре го дърпа,
в обятия необятни, дълбоки и сини.
Водата ненаситно любов събира.
© Ирена Дочева All rights reserved.
и незабрава.
Пилее песъчинките,
часовниците ни остава.
Поздрави!