Малко тъжен и много добър,
този залез бездомно се лута.
Има облаци вместо чадър,
може ден да смени за минута.
Но ни дава подслон през нощта
и намята ни тихо със здрача.
Чуй, под тъжния блус на студа
този залез в душата ми плаче.
Запленихме го двама с очи
той прогони, за жалост съня ни.
И притихнал, едва призори
се унесе... с най-живите спомени. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up