Измислих те, любов, преди години,
рисувах те със ангелски крила,
а в думите неречени чрез рими,
магия слагах с щипка влюбен смях.
И вярвах, ще си истинска, красива,
единствена, изпратена за мен,
дъга да сложиш във душа чуплива
и слънчев лъч в живота разлютен.
Сънувах те, мечтаех те и знаех,
че има те свободна, не във плен,
която с обич ще ме приласкае
и сбъдне най-бленуваният ден.
Тогава, аз със тебе да се слея,
в луда страст да срещна вечността,
и в ритъма сърдечен да успея,
танца да превърна във съдба.
© Таня Мезева All rights reserved.