Роби (Роберт)
511 3486
Nov 3, 2016, 7:25 AM  

Влюбена жена 

  Poetry » Love
692 3 5

Градчето дъх забравя да поеме,
тя щом по улиците се яви.
И времето престава да е време –
часовникът не иска да върви...

Надуват перки градските плейбои
и всеки – кандидат за неин роб
мечтите си със нея свързва той и
ѝ обещава вярност чак до гроб...

Жените, свили завистливо устни,
критично я измерват със очи
и не пропускат острота да пуснат:
„Не я ли знаеш...”, „О, мълчи, мълчи...”

И бабки от мах`лата си шушукат,
че видиш ли, не знам каква била,
а дядовци, със кофата с боклука,
припряно бъркат се за очила...

А тя върви с походка на газела,
товарена със не една вина,
и упреци, и грехове поела,
тъй както може влюбена жена...

Очите ѝ копнежно се усмихват
и цялата излъчва красота!...
В миг клюките и завистта притихват –
победно дефилира Любовта!...

© Роберт All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??