Градчето дъх забравя да поеме,
тя щом по улиците се яви.
И времето престава да е време –
часовникът не иска да върви...
Надуват перки градските плейбои
и всеки – кандидат за неин роб
мечтите си със нея свързва той и
ѝ обещава вярност чак до гроб...
Жените, свили завистливо устни,
критично я измерват със очи
и не пропускат острота да пуснат:
„Не я ли знаеш...”, „О, мълчи, мълчи...” ...