Едно момиче срещнах под дъжда, едно цвете, разцъфнало в нощта. Запознахме се... така... под лунна светлина, с разкъсани сърца. Красива беше тя и самотна в любовта, вдигнах аз глава, подадох и ръка и тя отново засия. В тъмна нощ с порив от любов останах с нея... за цял живот!!
Чочо,нали знаеш,женското сърце било като автобус-винаги има място за още един!Шегичка,това е по повод на коментара ти за стиха ми!
Твоят стих също е мого хубав!Поздрави!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.