/Свидна/
Пристъпваш към мен света си нарамил,
пресяваш на времето пак греховете,
под немите сенки на самотата,
очакване в чаша наливам за тебе.
Душата ми още дълбаят сълзите,
които виновно рисуват пътеки,
а нямата болка скрита в очите,
търси пролука в мрака безпътен.
Два силуета сме влюбени грешно,
в грешна прегръдка сме на коленé,
а от небето една безнадеждност, ...