Влюбеният мъж

Влюбеният мъж е кон с капаци.

Кон? Не, магаре... Катър дори,

защото влюбиш ли се ти,

за достойнството си забрави.

"Жени, най-лесен начин

мъж да унищожите,

е с вашите очи да го плените".

Тогава глупав, влюбчив и сляп,

някогашният "мъж" е впрегнат от товара

на недоволна, нервна, мрънкаща жена.

Орейки нивата на щастието ù,

от челото му падат пот и кръв,

посявайки потискащо недоволство.

"Щастлив съм аз" - си казва Той,

"Щастлив с такваз жена...

Трудно е, но нали животът е борба?"

И дърпа ли, дърпа ралото той,

а жената, недоволна, не му дава покой.

Мръднал наляво, мръднал надясно,

от пътя се отклонил,

тя неблагодарно го хока - "Виновен бил!"

А нима виновен има в двойка една,

колкото е той, толкова е и тя,

но жена да чакаш да признае,

по-скоро Годо ще дойде и с вас ще се запознае.

Слънце още не изгряло на нейното небе,

тя започва с черпака от мъжа да яде.

Не дочаква да си доспи

жената го хваща и крещи:

"Ори, ори, ори".

Като нямаш акъл в главата - 

А, сега! Като магаре мачкай земята.

Сън желаеш. Тежи ти главата.

Точно като в на Яворов творбата.

Какво е време? Мъжете теглят, а жените впрягат...

и не с целувка и любов, а с интерес нов и нов, и нов...

Ори за дрехи, кола, апартамент, Мол.

Ори за всичките ù желания 

и накрая остани за благодарност гол.

Чака гръб да обърнеш

и камшика известява по гърбица груба, вяла,

ама къде да се бяга,

чуваш съседа и той за същото се стяга.

Камбаната бие, сватба гори!

Радост, щастие, но след време и ти,

на нивата като катър ореш за семе

и така си минава време с това бреме.

И не говоря за деца, а за щастието на женската пола.

Читателю, не ме разбирай ти погрешно,

любовта е свято нещо, но не такоз,

когато един впряга друг, за сметка на друг.

И макар да знам, че преди, сега, там и тук

жената е дърпала за носа Главата

и мъжа, наивен и влюбчив, е подвеждал душата,

че хитрата жена, истинският кръст е тя.

Така на нивата ореш, мислиш, ореш, 

а зад теб се чува "Не спирай! Давай! Беш!"

Искаш да починеш, мач да погледаш, да спреш.

Къде ти? Ти си роб и роб ще умреш.

Огрее Слънце и дори тогаз - 

Няма почивка! Няма алкохолна вода!

Няма и лучец - не обича таз жена,

на алкохол и на лук да воня...

но има ли значение какво аз ценя?!

Важното е лакът да изсъхне!

Нокът да не се счупи,

иначе Боже опази, светът ще се срути.

Да има гладки крака, да има в джоба пара.

Това, че аз плача и искам аз да споделя

няма значение това.

Това с приятелка да се видиш,

да те прегърне някоя за раздяла,

считай, че ревността у дома

те чака скръстила ръце и е полудяла.

Сякаш на приятели право нямаш.

Сякаш си вещ, предмет.

Но кой си ти?... "Кой съм аз"?...

Моментна играчка, моментна искра,

която догаря, умира, оре,

а жената недоволна мрънка, реве:

"Още и още, и още",

докато сърцето ти не спре!

Влюбеният мъж е кон с капаци.

Кон?... Магаре! Катър, дори!

И ако не бъде мъж

и няма перспективност,

и не направи с жената колективност,

и позволи егоистична инициативност,

то животът ти ще изтече в активност,

впрегната от ралото на една наивност!