Влюбеният вятър...
Един внезапен южен вятър
и лудо влюбен в есента,
сега се носи над земята
във танц със жълтите листа...
Минава бързо и събира
в небето облаци, илѝ –
усмихва се, за малко спира
и дъжд започва да вали.
Завихрен бързо той раздига
мъглите плъзнали навред
и над земята се издига
с листата жълти в пирует;
... и облаците разпилява,
та слънцето огрява пак:
и още свежата морава,
и клюмналият храсталак...
И сам развеселен участва
във танц със късите поли,
пиян от тайното богатство
в страстта на младите жени...
И заиграва се със птиците
във есенният карнавал,
и свири вдъхновен по жиците
от любовта си подлудял...
А спуснал се от необята,
от лудостта си укротен,
минаава бавно над нивята
със обработен чернозем.
И свива после към гората,
там билки дъхави бере
и пие свежест от водата
поспрял до горското дере́...
Една сърна дошла плашливо
до извора на водопой –
с внезапен порив, незлобливо,
подгонва закачливо той...
И пак извил се към небето
обезумял от любовта,
поема и към градовете
със блага вест за Есента...
... И там той късите полички
повдига в своята игра,
и радостно се вглеждат всички
с наслада в стройните бедра,
че идва тъй невероятен:
сезон на зрялост и любов,
а всеки порив непонятен
е стар като света, и нов...
Едно време в Есента
© Коста Качев All rights reserved.