Мълчаливо водата размиваше мислите ми.
Заобикаля внимателно хартиена лодка.
Зелено листо се закача за думата,
очите ми затваря умората.
Не искам да спя.
Слънцето по пътеката му ще изпратя.
Сълзите във вълна ще стопя.
Не искам да спя.
Не и преди да го чуя.
Да чуя отново на любовта си гласа.
Зелена и мека,
уханна трева ме приканва. ...