Разпуснах косите си в залез вечерен,
повярвах във нощните феи,
усетих дъха ти в полъх пореден
и ето, че... влюбих се в тебе.
И блесна звезда във очите ми сини,
отблъснала мрак непотребен,
протегнах ръка към мечтите красиви,
почувствах го – влюбих се в тебе.
На буйни потоци любовният ромон
разнежва най-лютия студ,
тъгата завинаги каза ми “Сбогом!”
щом чу ме да шепна “съпруг”.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up