Намерих те завързана в безверие,
търсеща се в собственото минало.
Сред сухите треви на дива прерия
ухайно цвете - сушата подминала
В забързан свят от безразличие,
изникна като фея в нощ вълшебна.
Премахна в миг царящото безличие,
очи ми даде, с тях да те погледна.
Засвириха Луна, звезди, простора
и нашите тела във такт понесени,
вкопчени в миг кратък - неуморни,
безумно влюбени, безкрайно весели. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up