Катранена съм сутрин. Но само понякога.
Хора отиват на работа. А аз се прибирам.
Слънцето ме облъчва с надежда. За прошка.
Пътят до вкъщи скъсява агонията. Отново.
Заспивам, увита в мисли. Прелиствам се.
Лицата от сутринта обядват. Аз сънувам.
Телефонът звънва. За да ме лиши от покой.
Гласът ми е престорено сънен. Крия се.
Светлината се рови в моите грехове. Помня ги.
Работният ден скоро ще свърши. Аз ще изляза.
Ще срещна същите физиономии. Променени.
И аз ще съм друга. В опита си да забравя.