Навярно вместо мен обичал си преди,
когато в мислите ти се прокрадвах,
когато те признавах и отричах,
когато с теб умирах и се раждах...
И сякаш винаги под кожата ти съм била,
без суета кръвта ти ме изтласкваше.
Във вените ти аз пулсирах неприлично
и вечно се променях, за да ме забравиш...
Но вместо мен изглежда друга ти забрави,
и гледаше в очите ù без свян,
разглеждаше душата ù и тялото,
което вместо обич си избрал. ...