Кого да питам за надежда …
Стъмнено, времето привършва …
Пораснах, а пък пак съм същият,
забравил – Бог е във сърцата ни
и затова е толкова високо!
/… душата ми се смръщва и пие
от чашата на спомена. Наздраве!/
Кой по-пиян е –
аз
или душата ми?
И двамата не можем да се спрем,
прошка да дадем на лятото – а то … ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up