Тази рибка на пръта, на другия край,
все блести като златна. И лъже,
че единствено тя трите мои желания
ей така и от раз ще изпълни...
Аз я гледам с привикнало недоверие...
Беше синя, червена и жълта.
Беше жалка, но хищна. Все по-безогледна.
По безпринципност винаги първа.
Уморих се да чакам на пустия бряг
някой сит да помисли за гладния.
Той, керванът, надолу (и без кочияш)
си върви, а пък песове лаят ли, лаят... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up