Като стрели забиваш свойте думи,
целта е, явно, моето сърце -
пребродило ужасно много друми,
кървило с лакти, с длани, с колене.
Сега трепти от стенещата болка
и бавно гасне в луд копнеж.
Случайност, казваш?... Влюбени ли бяхме,
повлечени в сърдечния водовъртеж?
От раните спасила бях душата,
сега е няма тя и не трепти.
Обичах теб самия и сърцето ти,
но коварно, в моето, стрели заби. ...