Ангар (Ангел Чортов)
795 1871
Jul 10, 2010, 10:28 AM

Внезапен гръм едно дърво удари 

  Poetry » Other
639 0 7

 

Внезапен гръм едно дърво удари.

 

От него падна клон.

Той се стовари

върху ми и в земята ме затисна.

 

И моментално дъжд пороен плисна!

 

Зададе се порой – ще ме удави!

 

Тук през дъжда един човек притича

и, като вдигна клона, ме оттисна.

 

От сигурна погибел ме спаси.

 

А  щом разбра, че нищичко ми няма,

изчезна, недочакал и “мерси”.

 

 

Благодаря на Гòспода за този гръм

и клона, който върху мен стовари: 

 

не всички българи сме вече “господà” –

все още се намират и “другари”!

© Ангел Чортов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??