Oct 13, 2017, 9:18 PM

Внезапно 

  Poetry » Other
658 0 4

По рижите следи на есента

тръгни без цел. И нека да те води

една неосъзната самота

и вятърът, необяснимо бодър.

 

Под стъпките ти нека да шепти

невинни тайни есенната шума,

а щом узнаеш мислите ѝ ти

да затъжиш за ласките на юни.

 

Рой паяжини като блед воал

внезапно да замрежват тишината.

Да те разплаче – яростен и бял –

копнежът ти безмилостен по лятото.

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??